Синьо ли е небето, когато затвориш очи?
Имат ли вкус черешите преди да ги опиташ?
Когато не слушаш, морето немее, а снегът крещи.
Дали е така?
И дали тази ръка е топла, щом не я държиш в своята?
Как знаеш колко прекрасно е да се смееш с глас преди да се осмелиш?
А може пък онова любимото ти парче да звучи различно, когато слушалките не са в ушите ти.
Няма твърде бързо и твърде високо, ако нищо в теб не трепва.
Както няма сутрешно кафе без някой, който да усети аромата му.
Градът е безмълвен докато не се превърне във фон за нечии мисли.
Защо да се усмихваш, ако няма на кого?
И щеше ли да се протягаш, ако не ти беше толкова готино?
Всъщност. Има ли значение?
Светът съществува, само за да го видиш, помиришеш, докоснеш, прегърнеш, усетиш.
Той, светът, ще е винаги там, където му е мястото – навсякъде около теб…
Докато ти си там да му вдъхнеш живот
Животът си ти.