Какво представляват хранителните разстройства?

Хранителните разстройства са психични разстройства, при които човек има нарушена представа за хранене, тегло, тяло и самоконтрол. Най-често срещани са анорексия невроза, булимия невроза и компулсивното преяждане. Общото е, че храната се използва не просто за подхранване на тялото, а за справяне с емоции, самооценка, тревожност или вътрешна празнота. Хиперболизирането на значимостта на формата и размера на тялото е характерно за всички разновидности на хранителните разстройства.

Какво е зависимост в психологически смисъл?

Зависимостта е състояние, при което човек губи контрол върху употребата на вещество или поведение, въпреки че то му вреди. Освен физическата зависимост, има и психологическа – характеризираща се с обсесивни мисли, силен импулс за повторение и невъзможност да се спре. Това важи както за алкохол и наркотици, така и за хазарт и интернет. Желанието за употреба се проявява несамо като психическо, но и като физически преживявания, свързани с реакция на вегетативната нервна система. Наричат се импулси за употреба.

Какви прилики има между хранителните разстройства и зависимостите?

Приликите между хранителните разстройства и зависимостите са многобройни и съществени. Механизмът на употреба на вещества или употреба на храната като саморазрушително нещо е много подобен и е свързан с неадекватно отношение и неспособност за справяне с емоции и автоматични мисли. Саморазрушителните поведения също много си приличат: Те са както по отношение на психологическите механизми, така и на поведенческите прояви. Те са много изкусни манипулатори, лъжат с лекота, налични са силно изкривени морални ценности. Готови са да предадат или да смачкат всичко и всеки, който им пречи да направят това, което са решили. Обвиняват всички други за своето поведение. Критичността им към собственото  поведение често отсъства напълно. Често за раздразнени, ядосани и стигат до жестокост в обвинената си към другите. Вина, срам завист, перфекционизъм, са обичайни поведение както при зависимите, така и при хора засегнати от хранителни разстройства.

И при двете състояния човек често усеща, че не може да спре поведението си, дори когато съзнава вредата от него. Например, при хранително разстройство това може да се изрази в компулсивно преяждане, а при зависимост – в неконтролирана употреба на вещество, въпреки негативните последици.

Импулсивност и компулсивност:

Има моменти на внезапно, неосъзнато действие (импулсивност), но също и натрапливо, повторяемо поведение (компулсивност), което се изпълнява, за да се намали вътрешно напрежение. Например, многократното претегляне, повръщане или ритуално хранене при анорексия може да бъде сравнимо с повтарящата се нужда за употреба на вещество при зависимост.

Ритуали и повторяемо поведение:

И двете състояния се характеризират с ясно структурирани, често нелогични ритуали – например точно определен ред на хранене, избягване на определени храни или часове за ядене, както и ритуали около употребата на наркотик, алкохол или хазарт.

Чувство за вина и срам:

След епизоди на преяждане или употреба на вещество, често се появяват силни чувства на вина, срам и самоунижение. Това допълнително засилва негативния цикъл, тъй като тези чувства често водят до нови епизоди на деструктивно поведение.

Изолация от близките:

С времето засегнатите се отчуждават от семейството и приятелите. Скриват поведението си, лъжат за него, отказват социални контакти – всичко това допринася за още по-дълбока изолация и влошаване на състоянието.

Използване на храната или веществото за справяне с емоции:

И при двете състояния проблемното поведение често е опит за емоционално регулиране. Храната или веществото служи като начин за бягство от стрес, тревожност, депресия или вътрешна празнота.

Основните разлики между тях:

Основната разлика е, че храната не може да бъде „спряна“ – тя е жизненоважна. Затова лечението на хранителните разстройства не цели пълна абстиненция, както при зависимостите, а балансирано и осъзнато хранене. Терапевтичната задача е да се промени отношението към храната, формата и размера на тялото.

При зависимостите обикновено имаме външно вещество (или поведение), което предизвиква привикване. При хранителните разстройства „дозата“ е самото поведение – ограничаване, прочистване, преяждане – свързано с тялото и себеоценката.

Какво объркване често се случва между двете състояния?

Хората често мислят, че анорексията е просто „въпрос на воля“, а преяждането – на лакомия. Това е също толкова погрешно, колкото да кажем, че зависимият просто трябва „да спре“. И в двата случая говорим за сериозно психично страдание, което изисква професионална помощ, а не морална оценка. И при двете страдания около 80; 90% от времето на човека е ангажирано с това да се осигури възможност за практикуване на болното поведение.

Разлики в подходът към лечение на хранителни разстройства и зависимости?

Основната разлика в терапевтичния процес между зависимите хора и хората с хранителни разстройства (ХР) се корени в целите на лечението и начина на работа с поведението.

 При зависимости:

· Целта е пълна абстиненция. Терапията е насочена към това човек напълно да спре употребата на веществото или зависимото поведение (напр. хазарт).

· Фокусът е върху контрол на импулсите, работа със „задействащи“ фактори, превенция на рецидив.

· Работи се с механизмите на зависимостта: отричане, оправдания, загуба на контрол, „глад“ за вещество.

· Груповата терапия (напр. 12-стъпкови програми) често е основен елемент от рехабилитацията.

· Рецидив = реална употреба → често води до повторно влизане в програма.

При хранителни разстройства:

· Целта не е спиране на храненето, а възстановяване на здравословно и редовно хранене, както и нормално телесно тегло (при анорексия).

· Храната не може да бъде елиминирана, затова терапията включва работа с отношение към храната, тялото и самата себеоценка.

· Основен акцент е върху осъзнаване на емоциите, работа със срама, перфекционизма и нуждата от контрол.

· Асистираното хранене, хранителни дневници и конкретни структури често са част от терапията.

· Рецидив може да включва: ограничаващо хранене, преяждане, прочистване – но не винаги изисква рестартиране на лечението, а адаптиране на подхода.

Подходът е различен и по отношение на рецидивите – при зависимости рецидив се счита за връщане към употреба, при хранителните разстройства – дори един ден с прекомерен контрол или преяждане изисква внимание.

Какви терапии са подходящи:

Когнитивно-поведенческата терапия е доказано ефективна и при двете – тя помага да се идентифицират и променят автоматичните мисли, които поддържат зависимото поведение. Семейната терапия също е важна, особено при тийнейджъри с хранителни разстройства. Неврофийдбек е нова възможност за подкрепа на възстановяващите се както от хранителни разстройства, така и от употреба на психоактивни вещества.

При зависимости често се използват групи за взаимопомощ (като АА, НА), докато при хранителните разстройства груповата работа е по-специфична – насочена към емоционална регулация и образа на тялото.

Има ли случаи, в които се срещат и двете състояния – зависимост към психоактивни вещества и хранително разстройство?

Съществуват случаи, при които зависимост към психоактивни вещества и хранително разстройство се проявяват едновременно у един и същи човек. Това не е рядкост и често е свързано с опити за справяне с психическо напрежение, породено от неудовлетвореност от собственото тяло. Употребата на алкохол или определени наркотични вещества може да доведе до временно облекчение, което обаче е подвеждащо и обикновено задълбочава съществуващите проблеми.

В подобни случаи е от съществено значение да се прилага интегриран терапевтичен подход, който едновременно да адресира и двете състояния. Приоритет следва да се даде на проблема, който пряко застрашава живота на пациента. Макар паралелната работа по двете направления да е най-желаният подход, тя не винаги е възможна и изисква внимателна преценка от мултидисциплинарен екип.

Как можем да подкрепим близък, който има едно от тези състояния?

Първо – да не обвиняваме. Второ – да говорим с уважение и емпатия. Трето – да не даваме съвети от типа „яж повече“ или „просто спри“. Най-важното е да подкрепим човека да потърси професионална помощ. Терапевтите, които работят с тези състояния, знаят колко дълбоки са причините и какво темпо е нужно.

Какво бихте казали на човек, който се колебае дали да потърси помощ?

Хранителните разстройства и зависимостите не а въпрос на слабост или на взето решение. Не е нужно да минавате през това сами, може да потърсите помощ. Колкото по-рано я потърсите толкова по-голяма е вероятността за пълно възстановяване. Животът може да бъде хубав и пълноценен и след преминаване през зависимост или хранително разстройство.

Подготви Дора Добрева